Началото

 

В далечната 1879 г. шепа ентусиасти начело с даскал Цветко Панев първи посяват в родния си град кълновете на народната култура. Читалището се е помещавало в училище в църковния двор, носело е името “Свестяване” и е разполагало с малко книги, няколко вестника и списания. През 1895 г. то вече е преименувано на “Слънце” и е с нов устав. Възобновител е Юрдан Кошев.Създава се библиотека, събрала всички български съчинения, чужда литература, вестици и периодика. Провеждат се сказки, литературни вечеринки и представления, както и вечерни и неделни училища за ограмотявание на населението. За много хора през този период читалището е било единственото училище. В историята на читалището паметна ще остане датата 26 декември 1926 г., когато е открита нова сграда с голяма театрална зала, репетиционни, библиотека и читални. Скоро читалищното ръководство закупува киномашина и залата се изпълва с жадни за знания зрители. До 1944 г., въпреки трудностите, читалището е срещало подкрепата на населението и оцелява, като продължава да разпръсква светлина в душите на хората.
Големи успехи в духовното изграждане читалище “Слънце” постига през периода 1945 – 1989 г., въпреки че много от дейностите му бяха идеологизирани. Разшири се читалищната материална база. На 30 октомври 1970 г. тържествено е открита новата читалищна сграда. Като признание за неуморима творческа дейност читалището ни е обявено за образцово през 1966 г. и награждаването му с орден “Кирил и Методий” – I –ва степен през 1969 г.
Забележителни успехи в последните десетилетия, постигнаха театралните колективи, хоровите формации, групата за автентичен фолклор, танцовите състави, младежките рок-групи, обединената школа по изкуства. В библиотеката се организираха срещи на читателите с видни наши писатели, поети и литературни критици. След 1990 г. дейността на читалището трябваше да се преустрои съгласно новите изисквания в трудните времена на прехода. През тези години читалището не е изпитвало финансови трудности, основната заслуга за което е на общинското ръководство и на настоятелството. Направиха се ремонти в новата и стара читалищни сгради. Закупиха се компютри, навлязаха информатика и интернет. Обнови се инсрументариума.Читалището възвърна собствеността си върху имоти, сграден фонд и земеделски земи. Художествените сътави се възродиха и бяха проведени юбилейни чествания. Подема на читалищната дейност обхвана и обединената школа по изкуства. В нея се изучаваха пиано, акордеон, китара, солфеж и музикални дисциплини, учебни ансамбли и състави, изобразително изкуство, чужди езици, модерни и народни танци и компютърно обучение. Читалището съвместно с националните телевизионни канали направи 10 филма отразили културните традиций в миналото и настоящето, както и постиженията на художествените състави от общината. В атмосфера на празничност и тържествени концерти, поднесени на нашето гражданство на високо професионално ниво, се отбелязват Майските дни на изкуствата, Празника – събор на Ихтиман, Националния празник на републиката, Деня на славянската писменост и култура, Деня на будителите и други бележити дати. Съвместно с общината, читалището постави основите на едно благородно дело – фестивала с международно участие ”Майски дни на изкуствата”. Той спомага за развитието на младите таланти, като им дава мотивация за изява и е стимул за местните творци да изберат пътя на изкуството, като свой път към успеха и славата. За няколко дни града ни се превръща в средище на разнообразни културни прояви, което прави фестивала ценен и необходим. Така както имената на други градове са символи на фестивалите, провеждани в тях, така и името на Ихтиман се свързва с песенния и танцов фестивал, отворил своите зали и сцени за всички.
Началото на новото хилядолетие постави своите предизвикателства пред читалището. В многообразните читалищни дейности работят доказани професионалисти, можещи и заредени с амбиция.
Читалището отвори широко врати за младите хора. Представители на всички поколения отдават творческите си сили за да пребъде вечната възрожденска идея – българското читалище.
Благодарим на всички тези, които през годините носеха огъня на това свято дело и посветиха живота си на читалището.

От читалищното настоятелство:

Председател: Николай Балабанов

Членове:
Илия Баров

Диана Найденова

Светла Айнаджийска

Секретар: Владимир Вандов

Даскал Цветко Панев – основател на читалището – 1879

 

Юрдан Кошев – учредител на читалище “Слънце” – 1895

Първи Устав

Първата сграда на читалището в “Св. Георгиевото училище”

Първата собствена сграда на читалището – 1926